Когато важните до вчера неща,погледнеш през очите на приятели и драматизма им те плесне през лицето,няма как да се харесаш.Не и ако днес ги видиш смешно жалки,липси на емоции.Само се поотърсваш и казвайки си"Какво пък ,и това съм аз" продължаваш....нанякъде.Като мине някакво време там(колко ли???) може и да забравиш ,в най-добрият случай.Да ,ще забравиш  историята,която вероятно сам си си измислил или поне онази част от нея  ,дето по-малко те боли.Обаче чувството,безднадеждно,опустошително,яростно отрезвяващо...ще помниш винаги.Като сираче,за което си лял сълзи и не искаш повече да срещаш.Даже такова ,което само би приличало на него,ще пропъждаш от мислите си.И ще отминаваш както правят другите,които ти изглеждат безчувствени,а всъщност са реалисти.Ще те погълне ли живота,както става често с най-големите бунтовници?Само ако искаш...............А искаш ли?





Любовта дълго търпи и е милостива;любовта не завижда;любовта не се превъзнася,не се гордее,не безобразничи,не търси своето,не се раздразнява,не държи сметка за зло,не се радва на неправдата,а се радва заедно с истината,всичко премълчава,на всичко хваща вяра,на всичко се надява,всичко търпи.Любовта никога не отпада..." Коринтяни I13
...............................................................................................................

колко си права !!!

Много пъти сядам и мисля докога докога да съм добър,докога от мен да мине,да това съм аз,но не мога да забравя болката стои там някъде покрита с прах,докъто бурите на живота не я покажат отново наяве.

Поздрав!

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми

Ако си постоянно добър,не би се питал докога.Просто ще си си такъв,и толкова.Болката........,китайците имат много вярна поговорка:"По добре да се разочароваш от една любов,отколкото никога да не си я преживял".Усмихвай се, и си катери новите върхове,светът все пак е пълен с добронамерени хора.Поздрави и....чудесно е,че си бил тук.Пак ела
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))