Желания ли?...Нееее,вече не е толкова глупава!Виж фантазиите са друго нещо.Има ги.Да ти разкаже ли?Само слушай...


Тя има плетен стол,от онези ракитените.Целият лъщи и като се поклаща на него скърца измъчено.Не знае,колко други преди нея е приспивал.Седи си в него и гледа езерото.Сутрин е,а росата вече я няма,слънцето я взе.Толкова е тихо,че чува пчелите и малките мушици.Само я виж.Нея и търпението.Не,не мързелува.Чака.Знае,че ще излезе.Примижва и чака.Откога ли?По някое време идва.Отначало само точица,после наблизо вече,разплисква покоя на водата.Щом стъпва на брега,нещо силно се променя.Вече вижда очите му.Търсещи.Не,не се страхува.Кой се страхува от себе си?Сяда до нея и коленете и са му възглавница.Прилича на кръгъл камък напечен от късното слънце.Истински.Погалва го и пита:"Защо сега?""За да се срещнем" казва и.Пчелите са все така наоколо.Свидетели на тайнство.После, сякаш изведнъж от слънцето е останало само размитото портокалово.Езерото започва да сивее."Трябва ли?" пита я."Време е" казва му.Поглежда очите му.Даааа.Те наистина са двойка,той и търпението.Топлата вода я обгръща ,а зад нея стола скърца пронизително под тежестта му."Ще се върна" мисли си.Точно като другите преди нея...


Разбираш ли сега ,защо няма желания?Виж фантазиите са друго...Има ги...

познати ми са имаш право Враво Враво !!1!