Ева беше бяла - пресен сняг.
  Пръстите и - крехко ледноскрежни.
  На гърба си носеше огромен сак

Отключих лунната врата -
 с Желание, Търпение и Вяра.
 Преди да я премина боса спрях,

      „ ...Не е възможно винаги да сме били толкова празни отвътре.
      Със сигурност там е имало нещо, нещо важно и голямо. Защо иначе Бог би оставил
      толкова много място в нас?...”

     кал
     кал по ботушите
     в домовете

    храна
    вкусът на една торта е в очите
    гладни очи 

* * *  2013 г. * * *
Милион надежди и три пъти по толкова сбъднати мечтания, топлички хора!
 Дано всички добри феи натворят най прекрасното от себе си, за да се будим в здраве, Обич и хубавини всеки следващ ден! Честита! Честити! 

   Събуждам се с оранжева коса.
   На светлото съм дъщеря от тъмно.
   Хихика в мен на слънцето вкуса

 Да галиш Едуард изобщо не е режещо.
 На Едуард ръцете му са леки.
 Прегръщат нежността у теб, копнежът ти.

Отървах се от дима -
замъгляваше сърцето ми.
Мирисът му - лоша стръв

     Имам няколко стръка роса
     преседели на заветно място.
     Имам пръски предесенен хлад,

Откакто се открихме го превързвам.
Крилете му пришивам със добро.
Душата му от огорчения изтърсвам.

  Имам шест стотинки кредит
  за гадаене на чуждите реакции.
  Имам два сезона есен

  Човекът бе облечен в сив
  износен шлифер,
  а  мокасините му с пчих

 Откраднах последните дни лято
 изпод стъпките на есента
 в тях ръцете ти ме листеха,

 
 Лежа на пясъка облечена във чувства.
 Заспивам с безметежната усмивка на дете.