Високо
над представата
за възможното

Съвсем в ръба на някое отивай си,
като изпъдено от масата дете,
като спестено остани,в немилост е

Ах,дъхаво
оранжево,
димящо!

Коси разпуснати до обли думи,
и пръсти от затоплени завивки стон
размиват границата помежду ни,

на dreamy
за щедростта
"Погледната със страстно око, ...

Нека ви е нежно,бяло,чисто
като след дълго чакан благослов.
И нека всеки ден си струва риска

Тя троши керамични късчета
на разноцветни купчинки
в мозайките и има очи

Ако в този свят
има повече
некрасивост,

Послушай ме,ръмя в листата.
Отплисквам капчици в случаен тротоар.
До корените стигам и нататък,

Клавишите жадували спокойствие
дълбоко спят завити с не.
Мълком пазят своята разглезеност-

И ако от възторзите
ми залезни не виждаш
и искричка да живее,

Няма невъзможни неща казват.
В невъзможност
са ми крилете

стихът е вдъхновен от

Ако избърша стъклото от дъжда
ще имам небе и улица.
Вълнуващо.

Създай ме в утрин бледо синя
с ръцете си добри ме замеси.
В сърцето ти отдавна имам име